“Истинската любов няма своя точна дефиниция, защото е твърде относителна за да се определи. Но всеки един отделен човек може по своему да я дефинира. А ето ви и моето тълкуване за истинската любов : истинската любов е една мечта, която всеки по свои собствен начин се стреми да превърне в реалност. Тази любов е толкова необятна и неизмерима, че бихме могли съвсем спокойно да я сравним с безкрайната Вселена от теорията на Айнщайн. Тази любов няма измерение в метри или километри, но това не значи, че тя е неизмерима. Всеки човек може да я измери душевно, чрез това доколко я усеща, до колко я изпитва.
Истинската любов е мечта на всеки млад човек, защото всеки по - млад се стреми да бъде обичан такъв какъвто е. Но за да намери човек тази най - висша любов трябва да извърви доста дълъг път, път на преход, на метаморфоза, при която да търси подходящия партньор, защото както е казал народа- "който търси намира". Понякога но не и винаги този преход трае години и за да бъде човек винаги готов да посрещне тази любов , той трябва не само да я търси, но и да има търпение.” …
Срещала съм истинската любов... виждала съм я, и исам да ви кажа, че е красива и тези думи не стигат, за да я опишат...
Ангелина и Георги- любимата ми двойка, любимият ми пример за това, че ‘true love exists’. Начинът, по който се гледат, по който произнасят името на другия, по който говорят един за друг и за случките, които са преживяли заедно. Всичките им действия и мисли... виждам го в тях. Те са хората, за които наистина мога да кажа, че са създадени един за друг, че съм ужастно щастлива, че ги познавам и ми позволяват да виждам какво всъщност е това нещо „истинска любов”. Бога ми, велики имена като Шекспир, Катрин Ан Портър, Бетховен, Ван Гог, Моцарт и много други са писали и са били вдъхновени от нея, и отново не мисля, че казаното и изписаното от тях или когото и да е, е достатъчно за да успее човек да си го представи. Опитвам се да напиша този пост от почти три седмици, и не мога! Не защото няма какво да се пише, а защото историята на двамата(Ани и Жоро) е толкова красива... романтична, пъстра и наситена с емоции, че ме беше страх да не я оплескам... все още ме е. Но нека разкажа малко... по моя си начин ... ;-)
Бях слушала за Георги вече много,имах чувството, че го познавам много добре, а все още не го познавах лично. Виждах искрата и емоцията в очите на Ангелина, докато говореше за него. Гледах снимките им, и начина, по който се гледаха един друг. Слушах преживяванията им и емоциите, с които ми бяха разказвани. Точно като по филмите бе, да не вярваш ... и едновременно с това да осъзнаваш, че е наистина. Запознах се г-н Георги, finally, и не го чувствах чужд... или гаджето на Ангелина, той си беше Жоро и Ани... и Ани и Жоро ;-) В никакъв случай не искам да излиза така, че те не са отделни личности, напротив, просто се допълваха така перфектно, че първоначално ми беше трудно да го повярвам. Но е факт. И както се пееше в песента на Lenny- Aint no sunshine when she/he’s gone… така е и при тях. Разделени им е трудно, мъчно и страшно дори... Прекарахме си страхотна снежна зима, само дето никой не ме заведе да карам кънки, и ще си чакам реванша!
И дойде страхотният момент, в който г-ца, по настоящем вече госпожа Ангелина, ме покани на сватбата им! Толкова се радвах, толкова бях щастлива... все едно аз ще се женя. Голяма радост, голямо нещо. На всеки две приказки се споменаваше сватбата на Ани и Жоро, и колко се вълнувам . Детска радост- бенгалски огън са казали хората. Обаче искам да ви кажа, че все още се вълнувам от това, че се ожениха, макар и 2 месеца по-късно, все още усещам емоцията. Виждайки за пореден път, какво е да обичаш и да те обичат обратно, толкова силно, че чак сърцето да те боли, е уникално. Чувството е неописуемо, настръхваш и се усмихваш...
Сега тази любов ще бъде споделена с още един човек. Малко човече, което ще се появи на бял свят през зимата. Малък Жоро ще ме направи най-щастливата леля Галче! Обещавам, да бъде най-сниманото дете! С най-прекрасните снимки! ;-))))
Надявам се някога и аз да го изпитам! Пожелавам го на всички, пожелавам го от сърце. Заслужава си...
Ани, Жоро... благодаря ви! Благодаря ви, че се обичате така истински и нереално и показвате на света, че това не се случва само в книгите и по филмите. Благодаря ви и за подкрепата, която получих от вас, и за страходния кекс и курабиите! ;-)
П.С. и като дълъг послепис искам да се обърна към хората. Хора- не бъдете песимисти... не бъдете неверници... Реплики от сорта на „няма любов” и т.н. не могат да бъдат реални след като съм убедена, че дори и вие я виждате. Просто изчакайте... тя идва, когато най-малко очакваш...
http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=300842792544
